Мирен живот със себе си и мирен живот с другите, а вие какво искате, всяка секунда в живота да е нерва, че ще изтървете контрола над всичко, и то без вашият контрол всичко ще умре. Не е така, така, че споко.

Не е нужно да бъдем невротични тирани, за да поддържаме Живота жив, защото точно обратното става, когато практикуваме Зло в нашите Животи.

Любовта е достатъчен двигател, като отношение и подход в Живота и в Работата, че да вървят нещата леко и безпроблемно. Да успокоим системата, за да е Живота Живот.

Споко, отпуснете се, седнете си на дупето и наблюдавайте околната среда и птичките и природата и зараствайте в характера в продължителност във времето към спокойствие и без никакви болезнени афекции от хора и всичко, за да станете Светлина за себе си и за своя Свят. Оставете ги хората и си дайте покой на ума и сърцето, защото не всеки човек е свестен и грамотен за Живота.

По принцип Човекът, като енергия на ментално поле има силата по невидим път на влияние да уврежда или лекува ближния себеподобен. Просто днешно време чумата е, че хората се повреждат помежду си чрез тази невидима връзка на психологическо влияние към ближния, защото всеки слага ръце над всеки и всеки поробва всеки и всеки стиска чуждия живот без чувстване и емпатия към другия, и Животът става Смърт, и всичко е от човешки невежество и немощ към себе си и своя Живот и своята социалност. Те и мен ме повредиха нашите, но като стана градски монах и заживея сам ще се самоизлекувам, защото хората предлагат мрак и война, когато са без Бога.

Аз се лекувам с будната съзнателност, и те пак ми правят рани, като усещане за мрак в пътя на живота, и аз пак и те после пак и това протъркване е гадно, и като заживея сам няма кой да дере менталния ми живот.

Почти всеки без Божественото Съзнание наклонява към метод на озлобяване в човешката си воля, за да преуспее в Живота, но ако сте такива не се допирайте до мен.

Аз ще се окалям в кочинката, като улично куче, и после ще се изчистя и излекувам, но чудеса от мене няма да видите, а без чудеса се страда.

Точно, че заради усещането за мрак в пътя на Живота Държавата е на това дередже. Опасно е, защото не мрак трябва да е словото ви и влиянието ви върху хората, защото всичко е нещастие, заради усещането за мрак в хората, и по естествен път идва разрухата.

Аз съм откровен, за да могат хората да видят реално Живота и да тръгнат към Светлина, а не към Мрак, а и с реализъм съм по-атрактивен за аудиторията. 🙂👍