Просто така е, че хората на Бога от разумност са обхванали всичко в Живота, като тяхно е доброто, но могат да търпят и злото, докато хората на мрака, тяхно е злото, но не могат да търпят злото към себе си. Виждате кой е истинският във Вселената за въобще някакъв процес за ползване на това Сътворение.

Чисто съзнание на разумност и същественост без навик за емоционалната несамообладаност към пошлост и грешки и грехове на хаос от безсилие, заради сладострастия. Докато Хората на мрака са удавили съзнанието си от лудостта на емоционалния хаос, което ги прави злокачествено дребнави и при някаква несъществена обида се чупят от нерви и гняв и бесове, защото не им е чисто съзнанието, че да виждат съществения път и да не се тормозят от тези излишни земни дребни щуротии, като едните са съществени, като благородни коне, а другите са нелепи, като нечестиви катерици.

То без афекции на някакви без мир болчици няма как, но със спомен за съществения път за реалността на Живота се поддържа някакво минимално въздържание и морални устои в живеенето на Живота и с интелигентност намираш ключове(утехи) за Живота. Добротата на Вселената обича тези, които са привърженици на чистотата на съзнание и път и живот, а не на слабостта на ограниченият поглед към само плътското и егото. Както има плътски Живот, така има и Духовен Живот.

Всяка афекция отминава и от нас си зависи колко щети ще направим на реалността на Живота, заради временната афекция. Сила и слабост, защото прилежните хора към Живота са силните, а тия където третират грешно енергиите си, заради някакви локални себелюбия на плътството са слабите, къде увреждат хората около себе си. Има хора, които правят афекции на хората в Живота, и има хора, които не правят афекции на хората в Живота.

Афекции идват и отминават, но остават натрупани белези, които ви правят по-наясно със Всемира и по-изгладени и по-грамотни за вашият начин на Живот. Тука грешка и болка и следващият път е поправено да няма грешка и болка. 🙂👍

Учителят Ошо е казал, човек, който може да е щастлив, когато живее сам и самостоятелно е истинска личност, а човек, който не може да е щастлив по този начин е роб. То Богът учи на пълноценност на Човека, когато е веж така и по другия начин, и така Цивилизацията е в най-висшата си форма.

Не всеки човек е напълно грамотен и веж за естетиката и етиката на човешкото и социалните взаимоотношения, заради не винаги чисто сърце(характер). Чистото Сърце е покой в Живота и спокойствие, когато двама човека са един до друг, а нечистото сърце не дава мир и покой на другия човек, като подсъзнателно бушува и разранява Живота на другия, може би несъзнателно. Какво да правиш, като от човек до човек има огромна разлика в нивото на съзнателност. Да се внимава в Училището на Живота и да поддържаме ментална(духовна) хигиена.

Оставете Земята да се върти сама чрез ментален покой, и съществените и спасителни избори и решения ще дойдат сами. Благородният кон оставя Земята да се върти сама и повече работа е свършил, а нечестивата дребна катерица от страхове и бесове не оставя Земята да се върти сама и прави рани на себеподобните и по-малко работа е свършила от коня. Отпуснете се в човешката си воля, защото не всяко нещо е окончателна смърт, че да сте напрегнати от страхове и нерви за всяко нещо в Живота.