Това исках да кажа, защото се ядосах и пробудих от Словото на Лидера на Политическа Партия Възраждане от предходното youtube видео клипче. Бъдете нормални хора и стига вече страдания от хора за хора.

Хайде да се обичаме вече. Хем да се изправяме, хем да се обичаме, и така. Святост, цялост, пълнота, пълноценност.

Аз по принцип не искам да взимам отношения за всичко, че да се счупвам от всичко, защото всички са прави и криви по отделните сегменти на нещата в цялостното взаимоотношения на тези Политически и Геополитически Социални Динамики и Щуротии. За всичко си има Хора, защото всеки Човек е веж в едно и невеж в друго, и така, какво да правиш.

Хубаво е да сте гъвкави в интелигентността си, защото понякога трябва решителност, но понякога трябва дипломация, защото не всяко време е правилно за решимост и не всяко време е правилно за увъртане. Защото сега примерно САЩ и нейните сили искат нещо от Иран. Хубаво ти искаш, но направи така, че да е тихо в това време на едни са ядосани за нещо от някакви страхове и бесове, а други са атакувани, заради тези бесове и страхове, а пък винаги си знайте, че течението на времето се мени, и сега непостигната цел на Иран не трябва да става буря с другата буря, а да изчака да улегнат времената в спокойствие и просто да се редуват бурите, а не да са едновременно активни, защото се получава кръв и мизерия, и виждате, че в това малко епизодче от време е нужна дипломация и в другото периодче от време е нужна решимост, но не да се образува хаос, защото си мислим, че няма да има друго време за наш просперитет и прогрес, а просто по-интелигентно и по-усезаемо към Астрал и време течения и решения и търпения и всичко чрез някак си душевно чувстване на времена и действия и мъдрост и разумност, и то е сложно, защото не всякога си пасваме на времето с нашите действия или изчаквания, и то така се образува, че всички са прави, но и всички са криви, и то аз, заради това пледирам за проява на Святост, както Светците учат, за да не си чупим главата от време течението, в което не винаги сме постъпили правилно.

Трябва човек да си усеща кога да изправи в правота и светлина с Божият Гняв и кога да подаде другата буза. Не знам и аз, просто информирам, че да устоим и да сме удовлетворени от себе си, че сме били съществени за цялото от нас самите.

Не знам, някак си, как да го кажа. Бъдете свестни и състоятелни Мъже за нещата си, а не бъдете афектирани Жени от болката на своя Цикъл. Опасно е, защото нерви и недоволства и всякакви неща има в теченията на нещата във времето, и то е лудница, а пък аз пледирам за ред и нормалност за нещата в Живота, които хората си държат и поддържат и имат и стопанисват, и така, какво да правиш.

Бъдете Блажени, защото повечето страхове не водят до буквална смърт, а просто ние си го внушаваме това. Дори пред страха, някак си си знайте винаги, че ще го преодолеете, както аз пред ужаса на болката от изкушението на Злия Дух(забранения плод) се справих, защото така се нагласих психически, че няма друг път освен да се справя, защото го приех за нормална даденост от това мило създание наречено Небесен Ангел, и се справих, нищо, че после си поплаках, защото много болеше и си беше истински ужас на Живот и Смърт за Духа ми.

Да така е, трудно е и страшно е, защото и аз със своите психясвания и психози и пребледнявания мислих, че ще умра, защото толкова тъмно и болезнено, но държиш фронта някак си психически настроен към ориентир на спокойствие, колкото и да е трудно, и така не съм грешал никога срещу хората. Както казах, в най-бурните времена най-голямо спокойствие и разум(разумност) трябва да запазим. Защото не бива да има едновременно много активни бури, защото така ще се самоубие Човешкият Род(цивилизация).

Бъдете Сияние на Съзнание, което със своя си похват и метод на свят и смирен и вървящ към всичко светло, да се спасява, защото и аз много болки и страдания и страхотии и агонии съм преживял в тая щурава глава, ама съм устоявал на болките и мизериите, защото си имам визията за нещата към нормалност за течението на астралните планети и влияния към нашия свят за да бъде Животът на Земята Красота и всичко най-хубаво, без значение, че мен ме боли. Пак казвам, то си е до психическа нагласа и личностен похват за нещата, като на това се нарича Духовна Сила, колкото и да е страшно и да боли и да е тъмно, ти вървиш срещу течението на своята Болка към Извора на поточето.

В дадената ситуация може да се образува болка и някакво страдание, но вървенето срещу болката си е разумност към Извора на Поточето, а Изворът на Поточето са ключовете на дадената ситуация в Живота, които ключове лекуват Човека и ситуацията се успокоява. Пак казвам, трудно е, но то това е удовлетворението от Победата над щуротиите в Живота, а не щуротиите в Живота теб да победят.