Да имате съзнателността в Живота си, че да имате знанието що е то Божието в права линия на Живот и що е то Нечестивото в крива линия на Живот, и да ги различавате в Съзнателност и да отхвърляте Мизерията, а не да падате в капана на Мизерията, заради незнание, че това, което ви се предлага на Главата е Криво и Небожие. Както си казах, Грамотност и Осъзнатост, защото Кривини за Човешката Глава Вилнеят, а Хората с Несъзнателен Живот стават косвени Жертви(изгубени души), и после аз бягам от вас, защото вече сте Зомбита, които разпространяват Заразата от която зараза сте се заразили, и всичко това е, че нямате знание, кое е Право в Живота и кое е Криво в Живота за нормалността и стабилността или огъванията и клатенето на вашето Емоционално и Психическо Здраве, кое е Добро(нормално, спокойно) за вашия разум и кое е Скрито Зло(диващина) за вашия разум. Оставете ги Хората, а гледайте своята Права Линия на Живот, защото Хората все ще искат да ви бутат в пропастта от кусури и лигавщина и светска престореност от слабости, и с вашето незнание за невидимото, вие сте пътници.

Аз искам да ги избия всичките до крак, и в Живота и в Отвъднното, за да са далече от Стадото. Защото няма да има стадо, ако има свръх толерантност към Диваците.

Аз съм психясал от Злото в Отвъдното и от Злото на Хората, и то Луд умора няма. Пречистване на Земята и Астрала, както си е по учебник, и нямам умора, защото колкото повече ме удря Злото, толкова повече се сещам да ги трепя, а ако ме оставят на мира аз ще забравя за тях и те ще могат спокойно да си покваряват Света, но виждате ли колко са глупави, защото Злото е Емоционален Дивак, а не Логически Мъдрец.

Аз имам логика в основа, която ме предразполага към Мъдрост, защото не нося никаква Болка в себе си и съм се развил благоприятно, но гледам Светът в страдание от себе си, заради невидимото Ментално Зло между Хората, и ме хваща яд, защото можех да бъда и на ваше място, и Мир нямам, защото ме хваща яд, как Злото убива Хората, докато Живеят Хората. То злото и мен иска да направи Зомби, ама аз не се давам, защото имам съзнателна Котва на Живот към своето място във Вселената.

Нужен ви е космически покой, за да се развиете, като Ангелите и Архангелите, както те, заради космическия покой са се развили с тези свръх морални(духовни) ценности и с тези свръх технологични науки.

Ако не давате Мир и Покой на Жена си или на Мъжа си, значи не я/го Обичате, а само илюзии имате, че я/го Обичате. Човешката Немощ е Трагедия за Вселената, но добре, че са Ангелите в Отвъдното да просветляват Човека.

"Ако ти наистина ме обичаше, щеше да се омъжиш за някой друг". Така е, защото Човекът иска покой, а като не му се дава покой, той си мисли, че не го обичат. 🙂🌙

Една Жена ще разцъфти във вътрешна и външна красота, когато и се дава Мир и Любов и Мъдрост, а не хляб и зрелища в семейното гнездо, заради късогледство на себелюбие и земна поквара. Аз давам Мир на Мама, ама тя не ми дава Мир, като тя тръгва с грешка към мен и към себе си, заради несъзнателен Живот, защото не аз съм сложил ръце върху нейния Живот, а тя е сложила ръце върху моя Живот, и аз се задушавам, ама не аз трупам карма за получаване. Не аз съм тръгнал с грешка към Карма, а тя за съжаление, а аз не мога да я променя отвън. За нея е късно, и трябва още да се учи чрез прераждания, като остане на Земята между Ада и Живота, защото Раят в Отвъдното е само за Хора, които вече няма нужда да продължават да учат. Човек, който се мисли само за зрител, той цикли, защото самият зрител нищо не може да научи, когато е само зрител, а без Образование няма Рай.

Това беше изпитание на мама, че живея с нея, но като повечето хора, те не могат да изтърпяват изпитания, тоест не могат да си вземат изпитите, не могат да търпят на Болка, не могат да поддържат Морал дори в Бурите, и тези Хора циклят, като се смазват в прераждания, докато по чудо не им прецъка в главата нещо за Духовното Живеене, а това да му прецъка на Човек в главата е цяло Чудо, защото е трудно, защото не се вижда тази щракалка ей така лесно.

За мен сега тази ментална шракалка за духовното е лесна щом съм я открил, и аз съм разработен от Ужасите на Отвъдното и съм устоявал в Морал в Бурите и ми е лесно, защото вътрешно ми е блажено и знам, че нищо земно отвън не си заслужава вредата за мен, а знам, че със Спокойствие и Разум и Логика мога да си направя Живота хубав, а тези, които не са открили тази ментална щракалка на духовното живеене, на тях им е трудно и правят нещата със сила, за да живеят хубаво, а това е карма и вреда за тях самите, но добре, че не го осъзнават, защото не всеки издържа на Болки.