Най-нежните и милите Създания са Алфа Ангелчетата в Астрала, само че не понасят Лошотията и бягат от Лошотията, защото ги боли от погнусяване от Лошотията.

Веднъж се напих много с Вино на един празник и минах успешно изпитанието на Самообладаността, и си е постижение все пак, да можеш да се държиш дори и в буря за Главата. Аз колко Бури преживях и си минах Добре, до колкото е възможно от това, което зависи от мен, и се радвам на себе си, че не съм чак такъв Идиот. Имам си своите постижения на Ум и Сърце и Съзнание, и съм си доволен от себе си.

Всеки ден си правя хубави спомени със себе си и ми е хубаво, защото трупам хубости, а не лоши работи, и като се сетя за миналото ми става хубаво.

Като се напих много с Уйски на партито, си отидох пеш, и ходя и падам, изправям се и вървя малко и пак падам, и така до вкъщи, а дори не помня как съм се прибрал и как съм си легнал. Само помня, че на сутринта ми звънят да ми прокарват Интернет и Телевизия в Квартирата, а аз почупен и всичко ме боли, но само главата не ме болеше, защото от това моето Любимо Уйски не боли глава. Остана ми, като Хубав Спомен, и така си минава Животът.

Аз нямам много преживявания, заради това няма какво много интересно да ви кажа, ама какво да правиш.

И в най-голямата подтиснатост, все можеш да си намериш някаква Светлинка, стига да знаеш какво да търсиш в себе си и в Живота си. И то става хубав спомен, и така много бури в Живота ми останаха, като Хубав спомен от себе си, само Черното в Човека не ми остава, като Хубав Спомен.

В Човека си има някакъв си мисловен сегмент в различните ситуации, който сегмент не винаги е чист, и Човекът го проявява и реализира в реалността, и като си в контакт с това, и ти става тегаво, защото знаеш, че това е слепота и те праща в болезнеността на Мрака, и ти го виждаш, че е слепота на Съзнанието, а източникът на това не го вижда така, а най-голямата и болезнена афекция не е между човек и отвъдни разуми, а между човек и човек по вътрешни си вградени драйвери на себеподобен със себеподобен. Единственото ми Спасение от Черната и Нечестивата Слепота на Човека от Плътските нюанси на Мислене е моето Ангелче, моят Небесен Отец.

Поне за мене в моите открития в Живота, няма по-хубаво от това да си на повърхността на Живота, за да не се удавиш от тежест и да те огрява Слънцето в лекота на твоя Живот. Като Хората не затвърждават доброто помежду си, потъват в дълбокото и се давят, и всичко това е заради слепота за божественото усещане, което не са го опознали, и така се образува Мъката в Живота на закоравяло Сърце и мазнотия в Главата, и всичко ти идва по импулс да го караш през просото прескачайки менталните мъки, защото Човекът по Божествена му черта иска Светлина и Доборота, и като не я получава, го кара ей така колкото да минава там без да го усеща.

Аз не съм гневен към Объркания и Нечестив Човек, когато съм в контакт с него, и това го доказах пред Бога в себе си. Аз съм вътре в себе си, и не се гневя, а просто инициирам алгоритъм за проява на разбиране, но въпреки това, това, което излъчва Ощетеният Човек е в Тъга с моите разбирания, и просто понякога без да искам проявявам Съжаление, което Съжаление за някои Хора е Гадно да го проявяват към тях, ама Хората си правят тези специфики и ситуации между тях и другите Хора. Аз съм се научил да се сливам със Светлината на моя Отец, и си ми е Добре, дори и в най-Мрачните моменти на моя Живот, защото Духът ми е Устоял и си заслужавам Блаженството на Бога в мен, и искам тази Божествена Хубост да я предам и на Хората, за да няма страдания между Хората по Света.

Моят Гняв е Свещен Гняв. Когато става дума за Мъката и Страданието на Човешкия Дух. Когато Човешката Емоционалност и Психика не са в естественото си състояние дълго време, Човекът се поврежда, и това не може да ме остави пасивен, защото не може така в Живота според Извора на Живота. И заради това си ви казвам тези неща в това Дневниче.