Като лежах в Психодиспансера, аз и моите Ангели гониме Демоните и те след няколко часа пак идват при своите си Пациенти, и това е което можах да направя, защото не винаги при всякакви обстоятелства се получава залавяне и пречистване, и като си заминах сигурно пак мътят главите на страдащите в Психодиспансера. Лошо е че Децата отнасят мъката на своите родители или по-предишни предци, които са били Грешници(демононосители), ама така е с кръвните линии и енергиите в отвъдното.

Горките Ангелчета викат, недей да ходиш в Лудницата, защото не искаме да си там. Горките Ангелчета колко ги изтормозих с моя Живот. Ами така е, ама какво да направя, че съм Жив.

Вижте този Човек колко е Ухилен. Това е защото Човекът се радва на Идеала и Чистотата и Любовта, които си има и които си преживява и които си изживява с Ангелчето в Гърдите си. И аз съм така, когато се вдъхновявам от Чистотата на Разума на Ангела, като Пример за Идеалистичността за Света.

Има един филм за Вампири и Върколаци, който се казва "Подземен Свят". Филмът иска образно да покаже, че Вампирите са Светците, а Върколаците са Грешниците, и мисля, че във втората част на филма дават пример със хибрид, хем Вампир, хем Върколак. Хибридът се получава, точно, като с мене, имам Ангел, който ми е дал Интегритет, но Духът ми е Възпален от някоя Духовна Болест, и тогава съм хем Лош и Нечестив, хем Добър и Съвестен, тоест, като Гневен Ангел, който си го боли нещо, но е Съзнателен Ангел. Всичко е възможно по Света, и не всяко Отричане ни предпазва от Страха от Незнанието ни.

Аз имам поглед над Съзнанието си и горе долу успявам да се самолекувам, но и аз съм уязвим, като всяко Човешко Същество на Земята.

Гневен Ангел, защото Осъзнаваш, че си лепнал Духовна(подсъзнателна) Болест, и те хваща яд, че си Болен. Поне така се случи с мене.

Духът е много мек и чувствителен и шашав, и заради това се пазете, за да не страдате от саботажи от себе си в Живота си.

Имаше един период в който Астралният Дявол всяка нощ ми пълнеше главата с Ужаси, и се зарибих по ужасите и станах близък с Дявола, ама после се Осъзнах, че Ужасите не са хубаво нещо и се дистанцирах от Дявола, защото само ме разболяваше Духовно, и така все нещо се случва в Живота на Главата ми, но най-тежките духовни болести са между Човек и Човек, защото има вграден драйвер в Човека, който прави така, че най-тежките афекции да са от себеподобните.

Опасно е, ама ако всички Хора бяха Ангелчета, нямаше да е чак толкова опасно, ама реалността е друга, и заради това е Опасно за Главата на Хората.

Ето това е Човешкият Мозък, и той попива Всичко Съзнателно и Подсъзнателно, и от Човека си зависи колко е съзнателен за това какво попива в Живота си, за да е Добре или Зле, и за да се запази или да се разтегне, като дъвка и да стане Непривлекателен.