Единственото лошо нещо на това да си Божество е че нали, случва се да минеш и през токсикация и дискомфорт в кожата си.

Както и да е. Слава Богу, че Духът ми има късмет на някаква Сила, и се справям уж в Живота. 🙂✌️☀️🌙

Въртиш и сучеш, докато не изправиш ламарината и да намериш въздух. Абе спасението е изчистено съзнание, както си учат духовните учители, защото тези токсикации са неприятни, като предозираш, като преядеш. 🙂✌️☀️🌙

Вижте това маймунче колко му е добре, като няма война(безмирие) в главата. Да си направим Живота хубав и благоприятен за главата и сърцето. 🙂✌️☀️🌙

Нека да се обичаме вече и да не се напрягаме много в някакви гадни мисли от всякаквите неща от Живота, и да не залитаме несъзнателно към тези неприятни неща, защото, като си научиш характера да приема за свое лошотията, това е трагедия, и аз се разстройвам, когато се развали някой човек, само защото е залитал в несъзнателността си и е приел за свое мизерията за Сърцето си. Повечето неща не са лични, но много често реагираме трагично на някакви временни щуротии, защото залитаме, защото все едно човешкото е крайната и върховна цел, че все да се ядосваме, като го приемаме лично, заради това тръгваме към развалата си, не винаги съзнателно или май е по-често несъзнателно. Просто преминаваме през Живота, и пазиме баланса и разума в себе си, а не да се клатим, като чувал с картофи, че не е станало, както сме изисквали и така от спад на духа към лошо учение за сърцето(характера) си.

Аз не обичам насилието, защото то нали може да не е лично, защото проблемът не е в жертвата, а в насилника, и той насилникът се бори със себе си, бие себе си, но отдушникът е жертвата, но насилието е излишно страдание покрай системното, и заради това се разваляме, като Хора, заради излишното, като токсикация от невежеството си и пропуските в своята личност. Заради това пледирам за качество, като възпитание и образование на Децата и Възрастните, защото без качество си изкривяваме вътрешните духовни убеждения за Живот и Сътворение и Хора и всичко, и пак се разваляме, и пак ме хваща разстройване и негодувание.

Не е хубаво да нямаш вътрешен мир със себе си. Все да не ти е комфортно, все нещо да не ти е сгодно, все нещо да ти е нацупено, да ти е криво. Това е развалата на Човека от неправилен/лош емоционален Живот, дупки в личността си и безмирие от тези дупки в себе си.

Аз си споделям визията за Живота и Хората, ама то каквото стане, защото ми е ясно, че не винаги си се получава качеството в детството и възпитанието и житейството, защото заради човешката немощ, но заради това казвам, по-спокойно и по-бавно живеене, за да можем да виждаме, а не в последният момент ранени и развалени от след дъжд качулка.

Децата, ако се дразнят, като малки, си цапат сърцата, и после стават посредствени възрастни, защото са свикнали с падежите на духа. Кофти е, ама то май е неизбежно. Говорете им Светлина и Нормалност на Децата и Хората, и лека полека към приятен Живот. 🙂✌️☀️🌙

А пък визията ми за държавата е по-човечни процедури и устройства на институционалните активности, като благоустройството е домислено докрай за нормалния Живот на Човека, както го е описал Волен Сидеров в Планът Сидеров за институционалното Благоустройство на Държавата, но пак казвам, че и облагородяването на Човека също е фактор за процесите в Държавата. Абе всичко си има някакво значение и някаква тежест за резултатите в Живота.