Не ми е скучен моя Живот. Като съзнателно минаваш плътно през всичко в секундите и минутите, и няма скука, защото WoW. 🙂🌙

То това представлява Будната Съзнателност. Виждаш малките неща и откриваш нещата и знаеш как да ги направиш големи неща, защото мисловната дейност е плътна и се получава да открива невидимите неща, и така с каквото съм се сблъскал все съм тръгвал да го облагородявам и да го оправям и да го изглаждам, и ми се получава лесно и бързо, защото то това е моят талант. Виждам и веднага ми изскача оправянето и изглаждането на даденото нещо, като някаква оформена цифрова рамкова визия и знание за процедурата/методът/крайният резултат за нещото, което да се оправи и подобри, защото, като си оформиш мисловната дейност се образува и визията, и така си облагородяваш и личността и характера и всичко. Всичко е благодарение на Ключът наречен Ангел, който те обладава. Богът Дух говори, а не Човекът. 🙂🌙

Не е нужно да завиждате, защото и аз не си завиждам, защото, за да стана това, което съм днес съм минал през много щуротии в главата, които не са много приятни, и така, какво да правиш.

Единственото лошо нещо на това да си Божество е че нали, случва се да минеш и през токсикация и дискомфорт в кожата си.

Както и да е. Слава Богу, че Духът ми има късмет на някаква Сила, и се справям уж в Живота. 🙂🌙

Въртиш и сучеш, докато не изправиш ламарината и да намериш въздух. Абе спасението е изчистено съзнание, както си учат духовните учители, защото тези токсикации са неприятни, като предозираш, като преядеш. 🙂🌙

Вижте това маймунче колко му е добре, като няма война(безмирие) в главата. Да си направим Живота хубав и благоприятен за главата и сърцето. 🙂🌙

Нека да се обичаме вече и да не се напрягаме много в някакви гадни мисли от всякаквите неща от Живота, и да не залитаме несъзнателно към тези неприятни неща, защото, като си научиш характера да приема за свое лошотията, това е трагедия, и аз се разстройвам, когато се развали някой човек, само защото е залитал в несъзнателността си и е приел за свое мизерията за Сърцето си. Повечето неща не са лични, но много често реагираме трагично на някакви временни щуротии, защото залитаме, защото все едно човешкото е крайната и върховна цел, че все да се ядосваме, като го приемаме лично, заради това тръгваме към развалата си, не винаги съзнателно или май е по-често несъзнателно. Просто преминаваме през Живота, и пазиме баланса и разума в себе си, а не да се клатим, като чувал с картофи, че не е станало, както сме изисквали и така от спад на духа към лошо учение за сърцето(характера) си.

Аз не обичам насилието, защото то нали може да не е лично, защото проблемът не е в жертвата, а в насилника, и той насилникът се бори със себе си, бие себе си, но отдушникът е жертвата, но насилието е излишно страдание покрай системното, и заради това се разваляме, като Хора, заради излишното, като токсикация от невежеството си и пропуските в своята личност. Заради това пледирам за качество, като възпитание и образование на Децата и Възрастните, защото без качество си изкривяваме вътрешните духовни убеждения за Живот и Сътворение и Хора и всичко, и пак се разваляме, и пак ме хваща разстройване и негодувание.