Гробнично-култовият комплекс Оструша е един от най-забележителните, мащабни и архитектурно сложни паметници на древната тракийска цивилизация на територията на Република България. Обектът е разкрит изпод едноименната голяма могила в непосредствена близост до град Шипка, разположен в пределите на област Стара Загора. Комплексът е открит през април 1993 година от видния български археолог Георги Китов по време на спасителните разкопки на експедицията ТЕМП.

Оструша е изградена в средата на 4 век преди Новата ера и според научните анализи е функционирала без прекъсване като голям подмогилен храм, посветен на тракийския бог на слънцето, космоса и безсмъртието Сабазий, чак до 4 век от Новата ера. Със своите внушителни размери, иновативно планово решение и уникална декорация, това съоръжение се нарежда сред най-крупните архитектурни постижения в Тракия и Долината на тракийските владетели, редом с паметници като Голяма Косматка, Шушманец и Голяма Арсеналка.

Планово решение, архитектура и монолитна камера
Храмовият комплекс се простира на обща площ от 100 квадратни метра и притежава уникален за тракийската архитектура план, съставен от общо шест отделни камери пет от които са с правоъгълна форма, а една е с кръгла форма. Цялото подмогилно съоръжение е изработено от изключително добре обработени, масивни гранитни каменни блокове, които са здраво споени помежду си чрез дебели железни скоби, изцяло залети с разтопено олово за максимална конструктивна здравина.

На 13 април 1993 година екипът на Георги Китов разкрива централните сектори на комплекса, разположени в южната периферия на могилния насип и ориентирани с входовете си на юг. Първото разкрито предно помещение е играело специфичната роля на централна разпределителна стая и отправна точка към останалите камери, разположени симетрично откъм източната, западната и северната страна на храма.

Специфика на отделните камери:
- Източна камера: Открита е в силно рухнало състояние, с изцяло разрушен куполен покрив и отделни конски кости, разпилени по пода.
- Североизточна и северозападна камери: Тези две помещения са значително по-малки по своите физически размери и са напълно лишени от стандартни входове. Достъпът до тях вероятно се е осъществявал чрез подвижни дървени стълби отгоре, поради което Георги Китов предполага, че са преминали през функцията на своеобразни тайни дарохранителници, които са били старателно изпразнени при ограбването на гробницата в древността.
- Югозападна камера: Това е единственото помещение от периферния ансамбъл, което е разкрито от археолозите в напълно непокътнато, запечатано и неограбено състояние, запазвайки ценния си инвентар.

От изключителен световен и научен интерес е централната монолитна погребална камера. Тя е изваяна изцяло от един-единствен мегалитен каменен блок с тегло от 60 тона, във вътрешността на който кубът е бил прецизно издълбан от майсторите. Този огромен блок е поставен върху тристъпален каменен подиум стереобат, за който е захванат посредством оловна заливка. По идентичен начин отгоре е монтиран и втори монолитен блок, изпълняващ ролята на покрив-капак. Всички останали съседни камери са изградени на фуга към стереобата, което категорично свидетелства, че известно време централната монолитна камера е стояла напълно самостоятелно на терена преди разширението на храма.

Входът към тази камера е издълбан откъм южната страна, а под фронтоните и двускатния покрив са оставени зъбовидни издатъци, които имитират дървен гредоред. Във вътрешността, точно срещу входа, е монтирано ритуално каменно ложе (легло), украсено с богата пластмасова орнаментация, детайлни релефи и странични предпазни парапети.

Уникалният касетиран таван на Оструша
Истинският шедьовър на комплекса е таванът на централната монолитна камера. Майсторите са пресъздали перфектна имитация на дървени греди, които разделят таванната площ на множество геометрични касети - правоъгълни и триъгълни полета. В самия център на тавана е оформено едно голямо кръгло поле, което е изпълнявало символичната функция на Слънцето.

Всички правоъгълни и триъгълни полета около централното слънце са били богато изпълнени с фини цветни стенописи, растителна украса, геометрични мотиви и фигурални композиции. В тях са преобладавали сцени от реалния и духовния живот на тракийските аристократи, детайлни портрети и портретни изображения на мъже и жени, както и динамични битки между животни и цветни орнаменти. Повечето от тези релефи и образи са били луксозно инкрустирани с истинско златно фолио.

Уникални находки в неограбената югозападна камера
В южния край на напълно запазената югозападна камера археолозите откриха скелет на боен кон в перфектен анатомичен ред. Животното е било ритуално принесено в жертва по време на погребението, като учените откриха и самото желязно острие на жертвения нож, забито директно в гръдния кош между ребрата на коня.

В северозападния ъгъл на същата камера, поставена отделно в платнена или кожена торба, беше открита цялата конска сбруя. Тя включва здрава желязна юзда, сребърни халки и множество луксозни апликации от сребро с гравирани зооморфни изображения на животни.

Сред находките изпъква уникален начелник, който е напълно нов за тракийската торевтика (изкуството за обработка на метал):
- Форма: Изработен е под формата на плочка, наподобяваща силно стилизирана двойна брадва (лабрис), извита като цифрата 8.
- Декорация: От самия център на плочката излиза пластична, триизмерно излята дълга шия с глава на митичен грифон.
- Научно значение: Георги Китов причислява тази находка към челниците от класически тракийски тип, като до този момент подобен образец не е бил намиран на територията на България. Този начелник се явява важно липсващо звено, свързващо по-ранни и по-късни образци. Идентични форми са известни от земите на скитите в днешна Украйна и Русия, което е поредното сигурно доказателство за огромното културно и производствено влияние на тракийската торевтика над скитския свят. Този факт напълно потвърждава научната хипотеза на известната изследователка Манцевич, че голяма част от луксозните конски амуниции в Скития са директен внос или военен трофей от Тракия.

В помещението са открити още пръснати късове от два ценни сребърни съда - фиала и малка каничка. Каничката по своята морфология наподобява изцяло съдовете от тип Дервени, каквито се наблюдават в структурите на прочутото Рогозенско съкровище.

Архитектурни детайли пред входа и етапи на ползване
Непосредствено пред южния вход на гробницата археолозите откриха символичен саркофагоподобен гроб без кости. Пред него, подредени в права линия по земята, бяха намерени шест масивни каменни акротерия, украсени с изящна пластмасова украса от палмети. Някои от тези акротерии са запазили оригиналните си бои, оцветени в деликатно бледосиньо и бледорозово. Според Георги Китов тези детайли без съмнение са украсявали фронтона на фасадата. Предполага се, че когато в по-късен етап съоръжението е било преустроено в чист храм за поклонение към Сабазий, част от по-старите архитектурни детайли и инвентар са били съзнателно демонтирани и грижливо подредени на юг от постройката - явление, което все още е трудно обяснимо за съвременните траколози.

Храмът е бил изграден в началото на 4 век преди Новата ера и е използван активно до третата четвърт на същото столетие, преминавайки през няколко етапа на доизграждане, монтиране на камерите, затваряне и окончателно засипване с пръст. Тези хронологични етапи са научно маркирани от откритите в пластовете сребърен аполонийски обол, две бронзови монети на македонския цар Филип Втори Македонски, както и сребърни украси и фрагменти от метални съдове.

Византийско кощунство и Руско-турската война
През епохата на Ранната Византийска империя могилният насип на Оструша започва да се използва от местното население като обикновен християнски некропол за погребения. Според анализите на Георги Китов, византийските строители, правейки директни аналогии със своята собствена християнска сакрална архитектура, са решили, че под основната погребална камера задължително трябва да има подземна крипта с богатства. Водени от това, те прокопават дълбок пресечен тунел под стените и проникват директно в централната монолитна камера.

При разкопките в този византийски пласт археолозите откриха няколко десетки медни монети от времето на император Константин Велики, парчета от характерна гребенчата битова керамика, метални габъри от войнишки обувки и една изключително рядка персийска сребърна монета. След като са проникнали в централната зала, подмамени от блясъка на златните инкрустации по тавана и силно подтикнати от своята собствена религиозна нетърпимост към езическите човешки изображения, ранните християни вандалски са остъргали, заличили и унищожили по-голямата част от уникалните тракийски портрети и стенописи.

Много векове по-късно, по време на Руско-турската освободителна война през 1877 и 1878 година, високата могила Оструша придобива важно военно-стратегическо значение, като на нейния връх е бил разположен командният щаб на руските освободителни войски по време на епичните битки за Шипка и Шейново.