Бачковският манастир Успенние Богородично е монументален ставропигиален манастир на Българската православна църква, разположен край живописното планинско село Бачково, община Асеновград и област Пловдив. Той притежава изключителен национален статут, явявайки се вторият по големина и историческо значение български манастирски комплекс след Рилската света обител.

Официалният храмов празник на Бачковската ставропигия се чества тържествено на Голяма Богородица на 15 август. Комплексът е разположен в дълбоката и красива долина на Чепеларската река, която сред местното население е широко известна и с наименованието река Чая, на разстояние от около 10 километра южно от град Асеновград. Манастирът е заобиколен от стръмните хълмове на Родопите, което, съчетано с внушителния му архитектурен размер и богатата му многовековна история, го превръща в един от най-посещаваните и обичани центрове за поклоннически и културен туризъм в България.

Най-голямата светиня - Чудотворната икона на Света Богородица
Основното духовно ядро и най-голяма светиня на Бачковския манастир е неговата древна икона на Пресвета Богородица. Тя се съхранява целогодишно на специално изградено и украсено място в централния съборен манастирски храм и заради доказаното си чудотворство е постоянен предмет на дълбоко поклонение от страна на непрестанен поток от православни вярващи и чуждестранни туристи.

От цялостната оригинална живопис на иконата днес се виждат ясно изписани само лицата на Света Богородица и нейния Младенец. Цялото останало тяло на изображението е покрито изцяло в знак на висша почит с два масивни сребърни обкова:
- Старият сребърен обков: Върху него е запазен автентичен врязан надпис, според който това ценно художествено произведение е било официално дарено за нуждите на храма през 1311 година от знатните грузински първенци Атанасий и Окропир, чието име в превод означава Златоуст.
- Новият сребърен обков: Този защитен слой датира от по-късна епоха и е изработен през 1819 година.

Исторически писмени сведения и свидетелства на пътешественици
Най-старото запазено писмено сведение за съществуването и култа към тази икона в Европа ни дава френският изследовател и пътешественик Пол Люка, който посещава лично манастирския комплекс през 1706 година. В своите лични географски бележки той записва, че е видял едно изображение на Светата Дева, рисувано според уверенията на местните монаси от ръката на самия свети апостол Лука. Французинът отбелязва, че братята разказват разни истории за него и твърдят най-вече, че го притежават по силата на чудо, като иконата е дошла в техния манастир от земите на Грузия. Пол Люка обобщава, че това изображение се явява една от най-големите местни светини и привлича огромен брой хора в Бачково.

Ценни детайли откриваме и в трудовете на пловдивския свещеник Константин Иконом. В своето подробно описание на Пловдивската епархия, отпечатано през 1819 година, той съобщава, че точният начин и време на донасянето на иконата в манастира остават неизвестни за науката. Просветителят описва старо народно предание, според което след османското завладяване на Тракия, иконата била скрита и впоследствие намерена в скална пещера. Тази пещера отстои на половин час пешеходно разстояние от манастира към южната страна на планинския пролом в местност, наричана Кловион или Клувията, където днес се издига малка църква на Света Богородица и до нейните основи извира свещено аязмо.

Константин Иконом допълва, че всяка година на втория ден на Великден, за който ден се вярва, че е открита светинята, вярващите я пренасят с тържествено литийно шествие до споменатата местност Кловион и отслужват празнична Света литургия в близката параклисна църква, като в шествието взема участие огромно множество народ от всички близки села и паланки.

Легендата за Клувията и Великденското литийно шествие
Съвременните изследвания на Александра Карамихалева от 2007 година обобщават съхранените манастирски легенди. Преданието разказва, че иконата буквално прелетяла от православен грузински манастир и кацнала върху скалите в местността Клувията край Бачково. В момента на нейното кацане лумнал силен, но напълно неопалващ и вълшебен огън. Двама местни пастири, които били брат и сестра, в продължение на три нощи наред съзерцавали от хълма негаснещите пламъци и накрая дошли, за да видят какъв е този чуден знак.

Те открили иконата и незабавно съобщили на манастирското братство. Монасите отишли на място и с тържествена лития я пренесли в главната църква Света Богородица, поставяйки я на централния иконостас. За изненада на всички обаче, неколкократно след това иконата сама бягала обратно до скалите в Клувията, а братята я намирали и я връщали наново в манастира. Този процес спрял, след като на един от праведните монаси се присънила самата Света Богородица. Тя му открила своята воля, заявявайки, че ще остане за постоянно в манастирския комплекс само ако и отредят специално почетно място вдясно непосредствено при самия главен вход на храма. Целта и била да вижда ясно кой вярващ с какво сърце и помисли прекрачва прага на Божия дом. Допълнително условие било всяка година на втория ден на Великден монасите да я отвеждат с лития до нейното старо оригинално място на откриване.

Братята изпълнили завета и поставили иконата на висок трон вдясно от главния вход, където тя се намира и до днес, а уникалната Великденска лития се явява най-старото и мащабно църковно шествие в страната.

Манастирският музей и разпръснатото художествено наследство
Бачковският манастир разполага със собствена богата музейна експозиция, в която посетителите могат да разгледат ценна богослужебна утвар, старинни обкови, църковни книги и уникални образци на православното християнско изкуство от различни исторически епохи. Сред експонатите особено забележителен в научно отношение е големият сребърен дискос. Според съхранения върху него официален славянски надпис, този дискос е бил изработен от прочутия чипровски майстор Петър и дарен на обителта през 1644 година от видния гражданин Теодосий от град Пещера.

Поради сложната историческа съдба на региона, редица безценни предмети и паметници, които имат директен произход от Бачковския манастир, днес се съхраняват в големи външни научни и музейни институции:
- В град София: Част от артефактите са изложени в залите на Националния Църковен историко-археологически музей.
- В град Атина: Ценни предмети от средновековния период се намират в постоянната експозиция на известния Византийски и християнски музей.
- Манастирската библиотека: По-голямата част от безценните средновековни ръкописи, пергаменти и старопечатни книги от някогашната богата манастирска библиотека се пазят днес в специализираните фондове на Църковно-историческия и архивен институт на Българската православна църква в София.

Местонахождение:

Бачковски манастир