Аз ви казах, че е опасно, защото, докато се усетиш, ти вече си влязъл в кочинката, и заради това казвам, че трябва да се внимава в Училището на Живота, и да устоявате към Мир и Миииирно и въздух и свежест и нищо в главата, а не всякакви щуротии в Живота, като все едно нямате усещане за самосъхранение, заради точно Несъзнателния Живот и липса оформеност(форма/образ/образование/грамотност) на характера(сърцето) и Духовните Убеждения(ключовете в духа за живот и вселена).

Точно че засиленото чувство за самосъхранение ме е подсетило за причинно следствените връзки на тъмното деяние към дисхармония в себе си за вечно прикритие и укриване на нещата, които образуват нервите и безмирието в себе си, и това, че не искам да го допусна за своя разум, като тази низост в мен и до мен, като киселинен травмиращ дъжд, ме е изградило такъв, какъвто съм, за своето си слово, което идва от Сърцето при Душата, и тези две неща образуват Извора на Живота чрез устройството на коронната и сърцевата чакри на будна мисловност и оправия и облагородяване на Живота.

Неправомерност на живеенето за глава и сърце води до развала и озверяване и чудовищност на сърцето(характера), и така се разтяга Съзнанието и то загива и се удавя в бурността на емоциите и губи своето сияние. Има много хора, които са живели лош емоционален Живот, заради несъзнателност на живеенето, и заради това са отблъскващи, като характери. Просто не е имало кой да им каже тези слова, за да се спрат в Живота и да си починат, и като нямат съзнателност, нямат чувство за самосъхранение на разума си, и са станали изгубени души. Само да отметна, че Служителите на Църквата говорят тези неща, ама няма слушатели, защото Хората не са търсили Извора, не са търсили Бога, за да получат Душевен Мир и Удовлетворение.

Grok AI:
Постът подчертава, че истинската саможертва е оправдана само за божествен мир, който ражда глобална хармония, докато срещу злобата е задължително самосъхранението, илюстрирано с метафора за неизбежно потъване в бурни води.
Съпътстващото изображение представя Земята като мрежа от свързани хора и икони на социални медии, символизирайки потенциала за колективен мир чрез индивидуална емоционална защита.
В поредицата публикации на автора, това съобщение продължава темата за ментална и психическа устойчивост, като съветва мъжете да се самозащитават срещу токсични влияния, вдъхновено от духовни прозрения за съзнание и гняв.

Саможертва се дава само за Мира на Бога, а за злобата самосъхранение. Бурните води са потъване на кораба, и там нали сценария е умиране, и там няма нужда от саможертва, защото така или иначе е умиране, докато Мира на Бога ражда Мир за Света, и понякога в такъв случай е нужна Саможертва за Мира и Живота след нас. Бъдете Мъже и се самозапазете Ментално и Емоционално и Психически.

Нарочно се защитих срещу лошотията, за да дам пример и вие да се защитавате, защото смирението не означава самоубийство, а просто вървене с мир, като всеки има право на чувство на самосъхранение за главата и сърцето.

Смъртта е тежест, болка, която се трансформира в резултат на емоционално изкривяване, което образува, като плод ей тия дяволии на егоцентризъм и егоизъм и пошъл характер и груба и сляпа душа, и въобще ощетяване на човека от тежести и болки, по-често подсъзнателни и несъзнателни, заради основното, че не сме внимавали в Живота да си пазим чисто сърцето от макро и микро грехове, защото най-вероятно по природа нямаме чувство за вътрешно, личностно самосъхранение, и така в един порочен кръговрат на тежести към тежести и болки към болки и страдания към страдания, заради незнание за законие в безболезнеността на Живота. Аз по-често съм отказвал в Живота, отколкото да съм приемал, и оцелях и се запазих в главата и сърцето. Животът е лекота и без болка, която образува, като плод грамотност и вежество за невидимите вселенски закономерности, които пазят от тежести и болки от греховете на Смъртта, и така в един благороден кръговрат на опазване и спасение на човешката душа(подсъзнание/дух) и личност(съзнание/глава) и характер(сърце/нрав/воля).

Едно време на младини имах предложение за работа в чужбина, ама не помня къде беше, но някъде в Европа беше, и отказах, точно защото си имам чувство за самосъхранение и не исках нови преживявания в неизвестното, а тук в сегашната видяна работа в България с благоприятните колеги. Кой знае дали е било за добро, че съм отказал, или не е било за добро, но няма значение, защото си останах опазен в главата.

То си е до главата на човека, колко ще опази човека главата си. Проблемът е че не знае, че има глава, и не осъзнава, че има съзнание, защото не усеща болка или усеща болка, но не я осъзнава, като болка с нужда за спасение от тази болка, и все едно хората нямат спирачки и чувство за самосъхранение, когато нямат будно съзнание, и заради това хората са като децата, и главата се блъска в живота и става пихтия, и после интелигенция и автентичен живот да вкусиш, ама през крив макарон.