Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
(Свето Евангелие от Матей, Глава 6, стихове 19–21)

НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО ДАНИИЛ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

... по нашия път, защото с тяхна помощ, чрез всеки болен, гладен, угнетен или нуждаещ се от каквото и да било, Човеколюбецът Бог ни предоставя възможност да израстваме в доброто и да се уподобяваме Нему. Това, което даваме с чисто сърце и с чисти помисли, не ни прави по-бедни - точно обратното: превръща се в наше лично духовно богатство, както казва и Спасителят: „Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци nogкoпaвaт u кpagaт; но събирайте си съкровища на небето... защото, дето е съкровището Ви, там ще бъде и сърцето ви" (Mam. 6:19-21). Осъзнаването на вечните и непреходни истини и ценности, открити ни от Христа Спасителя в светото Евангелие, превръщането на Евангелието в наш постоянен спътник, съветник и коректив, стремежът ни да живеем по начина, показан ни от Сина Божий - всичко това е залог за изпълването със съдържание и смисъл не само на годината, която ни предстои, но и на всички отредени ни дни и години. Нека по съвета на свети апостол Павел да постъпваме „не кamo неразумни, а като мъдри" и да скъпим времето, защото дните са лукави" (Еф. 5:16). Да живеем едновременно с радост и благодарност за дара на живота, но и с покаяние и стремеж за промяна. Да растем във вярата, в молитвата и в християнските добродетели - така, щото всеки ден от земния ни живот да изпълваме с небесно съдържание. Според нашата православна вяра времето е израз на Божието дълготърпение, то е средство и възможност, които Бог ни предоставя за нашето покаяние. „Бог хлопа по портата, без да я бута, а изчаква ние да Му отворим. Точно това изчакване от страна на Бога е същността на времето. Времето е промеждутъкът между Божия призив и нашия отговор към него" (Диоклийски епископ Калистос Уеър). Бог изчаква нашия отговор, който се състои в разкаяние за стореното в миналото, промяна на начина ни на мислене и искрен стремеж за живот по Бога през всички оставащи години от земния ни живот. Нека Новата 2025 година бъде година на мира и надеждата - лично за всекиго от нас, за Православната ни църква и обичното ни земно отечество, за цялото човечество и целия наш изтерзан от вражди и разделения, от Войни и разтление свят. Основание за тази наша надежда ни дава вярата ни във Всемилостивия наш Бог, Когото познаваме като Бог на любовта и на мира" (2 Кор. 13:11), като Бог благ, милостив и Човеколюбец, „Който искa ga се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината" (1 Тим. 2:4). Божията благодат и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас! За много и благословени от Бога години! Честито Новолетие!

НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО ДАНИИЛ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

ВЪЗЛЮБЕНИ В ГОСПОДА ЧЕДА НА СВЕТАТА НИ ЦЪРКВА,
По Божията милост и благост встъпваме в още една календарна година от земното ни летоброене, от Времето, отредено на човека за осъществяването на предназначението, за което той, по Божи промисъл, е сътворен: да Възраства в богопознанието и - бидейки венец на Божието творение - да се усъвършенства и богоуподобява, достигайки до пълната възраст на Христовото съвършенство" (Еф. 4:13) и състоянието на
бог по благодат. Както винаги, в новата година влизаме с нова надежда за бъдещето, за мирни и благодатни дни, изпълнени със светлина и радост. Като християни, ние молим Бога, Който е Подателят на всички блага, да ни пази и укрепва със Своята неоскъдяваща божествена благодат, да благославя всяко наше добро и полезно начинание, да ни дава разум и мъдрост в нашите мисли, решения и действия. Вярата, която изповядваме - нашата спасителна християнска вяра - изисква от нас да подражаваме във Всичко на този, чрез когото „живеем, и се движим, и съществуваме" (Деян. 17:28). Да живеем тaкa, както Сам Той ни показа, когато беше между нас: с любов към Бога и към ближния, с добросърдечие и милосърдие, със състрадание и грижа към всички онези, с които Божият промисъл ни среща по нашия път, защото с тяхна помощ, чрез всеки болен, гладен, угнетен или нуждаещ се от каквото и да било, Човеколюбецът Бог ни предоставя възможност да израстваме в доброто и да се уподобяваме Нему. Това, което даваме с чисто сърце и с чисти помисли, не ни прави по-бедни - точно обратното: превръща се в наше лично духовно богатство, както казва и Спасителят: „Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци nogкoпaвaт u кpagaт; но събирайте си съкровища на небето... защото, дето е съкровището Ви, там ще бъде и сърцето ви" (Mam. 6:19-21). Осъзнаването на вечните и непреходни истини и ценности, открити ни от Христа Спасителя в светото Евангелие, превръщането на Евангелието в наш постоянен спътник, съветник и коректив, стремежът ни да живеем по начина, показан ни от Сина Божий - всичко това е залог за изпълването със ...