Сестра ми Гери е кръстена на бащата на баща ни, а аз съм кръстен на бащата на майка ни. Ние сме традиционно българско семейство, но като няма пари, а има мизерия, и майка ми ме е изоставила, което е наистина Добро направено за мен, и аз и благодаря, че ме е изоставила, за да поживея добре, иначе нямаше да поживея добре. Изоставен, като Моисей в река Нил, само, че мен ме е изоставила в болницата след раждането, и после лека полека към идеалния Живот за мен от Дом Майка и Дете в град Пловдив до SOS Kinderdorf град Трявна, и после вече знаете всичко, пораснах отидох в гимназията в град Велико Търново и после работих в София и ето ме днес тук в град Враца. Светия Дух има вкус, и ми е разкрасила Живота, като все едно в библейски времена.

Значи, докато бях малко дете, нямаше заразени с вируса, и после, като се отделих от къщата за 4 години във Велико Търново и после още 7 години в София, и какво да гледам, семейството ми заразено. Ужас, ама карай, укротиха се към мен, защото така ги научих да спрат да си правят Карма, защото в следващия Живот те ще са жертвите на поредните Карми на кръговрати, и така, защото е ужасно за 11 години и през нас да е минала зомби заразата, а моето семейство не си знае котвата, и заради това нямат имунизация срещу Зомби Вируса, и са като животинчета в кланица, и какво да ви кажа, като и други хора и семейства са така.

Хапнах два сандвича с купени готвени тиквички и сега ви казвам наздраве с тишината около мен. 🙂🌙 Колко болка и пот и кръв и труд сме хвърлили по тези села, и ми напомня на най-трудните и най-тежките и най-работливите и най-гладните ми времена в гимназията в град Велико Търново. Ама Животът ми значи не е бил фалш, защото е бил стойностен, а пък аз сега го разбирам. 🙂🌙

Помня веднъж, като се напихме във Велико Търново вечерта с Бира в Пицария Михаела и правихме пого в общежитието и здравата се пребихме, и на сутринта цялото ми тяло беше в синини и едва станах за училище. 🙂✌ Ама вече не мога да правя такива работи, защото съм с Бога и Богът е в мен, и трябва да съм пример за Хората.

Болницата във Велико Търново правеше ремонт на една стая, и аз шкурих тавана на стаята, и така в Живота на гимназиални години. 🙂

И по покривите съм работил в град Велико Търново с бригадата на Ружди. Работил съм и в хранителен магазин в пакетиране на зеленчуци и в склада за подреждане на стоки и по рафтовете в магазина за следене на храни с изтекъл срок на годност, и във фабрика за производство на текстил, в която фабрика имаха един развален асансьор останал само по скеле, и понякога, за да стане по-бързо се катерих по него с памука и преждата, които памук и прежда трябваше да взема от рампата с камиона до склада и от склада до втори етаж до машините, и много товарна и разтоварна дейност падна, както и пакетиране на хавлии по палета за износ в чужбина. И в свободното време в гимназията бях по кафенетата и в компютърните зали, като много съм гладувал и гладен съм работил. 🙂✌

Работил съм и на археологическите разкопки на Трапезица в град Велико Търново. Доста копаене падна, и беше както го гледате по филмите на изследователските научини дейности. 🙂

Като малък не съм се страхувал от височини, защото бях смел, и даже в гимназията работих по покривите във Велико Търново, но сега съм психясал, и ме е страх от височини. Светия Дух ме образова как да правя ужаси, и то с времето се психясва. 🙂✌ Понякога се зарибявам по ужасите, и Светия Дух ми вика пияница. Какво да правиш в Живота между Доброто и Злото. 🙂✌ Злото също е благо, но само за себе си(несвято), докато Доброто е универсално(свято) благо.

Гледам новините по bTV, и съобщават, че някакво палаво момче е направило умишлен пожар в град Велико Търново. Вече виждате черното и бялото в живота, а не само цветното, нали. И аз съм така. 🙂

Не съм за парите, а за резултата. Аз колко съм гладувал и мизерувал в гимназията в град Велико Търново. Минава Животът и това е, но важното е какво оставяш след себе си. Това е трудният Живот, да оставиш светло зад себе си, а лесният Живот е да не ти пука и по естество да оставяш тъмно зад себе си, както сега живеят днешните его младежи със своя си егоизъм. Мислете за цялата картина, а не само за частичката пъзел, която представлявате вие, като индивиди.