Аз бях кротко дете, защото си имах някаква горчива меланхолия вътрешно, и не ми се щурееше прекалено много, а само малко, ама времето отлетя и пораснах и сега съм си добре вътрешно, но отвън ми е стиснато, като менгеме, и заради това Хората казват, че няма пълно щастие, но то има, но трябва да сме с Бога, иначе няма да има пълно щастие, и нормално, като нямаме Небесния пример за своите Животи. Има пълно щастие и аз бях в такъв тунел, когато живях в София, но после Адът се отприщи върху главата ми, защото при разпъването ми на кръста избрах Бога, а не Дявола.