Аз по принцип така го правя това правило с подлог и сказуемо в Българския език, ако пропусна да мисля правилото случайно от безспирния поток на мисли. Когато следващата дума отпред думата с пълен или кратък член започва с гласна буква - слагам пълен член на дадената предходна дума, а когато следващата дума пред въпросната пълен/непълен член дума започва със съгласна буква - слагам кратък член. Точно по Американски Стил, защото с тях съм израснал цял Живот с тяхната култура, и заради това така правя понякога, когато пропусна да мисля правилото, защото е по-лесно и не ми секва мисълта да го мисля в цялостност на изречението. Защото така не се сливат двете думи в свършване и започване на гласни/съгласни букви, иначе все едно го казваш, като пиян човек или като сърдит човек, който заеква, а слагам гласна със съгласна и съгласна с гласна буква при свършване и започване на думите, за да не говоря, като все едно съм пиян или пресецнат. Пример 1: БългарскияТ Език е приятност и идентичност за мен, а не БългарскиЯ Език е приятност и идентичност за мен. Пример 2: Взех народниЯ Буквар, за да се занимавам, а не взех народнияТ Буквар, за да се занимавам, защото при първия пример става грозно с ЯЕ, все едно говориш, като пиян човек, и при втория пример е грозно ТБ, все едно говориш насечено и сърдито. Абе то си е както го напляскаш в мисълта си, дали искаш да понатиснеш думата или да не я понатиснеш думата на пълен/непълен член. Понякога е до усещане в себе си как искаш да бъде, натиснато или ненатиснато. Някой път скачам направо без спирки и както се получи.