Всичко лошо в Живота на Хората, и като Пропуски за Шанс за нещо значимо в Живота на Хората, идва от липсата на Баланс между Духовния Живот и Плътския Живот на Човешката Личност. Когато залитнеш към Плътския Живот на Мислене, не винаги е съзнателно, ти ставаш Его Човек на Егоизма и Повърхността и Манипулацията и Насилието и Отблъскването от себе си. Когато залитнеш към Духовния Живот, не винаги е съзнателно, ти изчезваш от Светския Свят, и пропускаш шансът да кажеш Същественото и Просветителното и Променящото към Добро за Хората, и пропускаш шансът да Оправиш Света, за да го направиш добре за себе си, когато се родиш пак. С две Думи, Плътското Крайно Мислене ти Прави Повърхностен и Посредствен Живота, като вредител за себе си от себе си, а Духовното Крайно Мислене, прави така, че Пропускаш свое Благо за Бъдещите Прераждания. Ако има Баланс между Плътското и Духовното, това е Святост, която може да Уреди Живота на Земята да бъде такъв, какъвто е по Учебник, стига Хората да го Преживеят, за да го Оценят и да го Пазят този Блажен Живот, но докато не са го вкусили, не винаги ще го оценят, за да го затвърдят и пазят.