Наистина е така, че Животът е един фронт, и който издържи до последно в борбата си за свободен ум и ежедневие, удоволствие накрая, а който не издържи и мине през просото за свободното ежедневие, смут в душата, защото в подсъзнанието е останало едно петно от несвършено и недовършено, и вечно чегъртане в себе си, ами ако не, ами ако да, и това е вътрешен тормоз, защото това е еквивалент, както за Софтуерния Живот в кондиция с Отвъдното, така и в Практическото Житейство, защото всичкото Сътворение е проектирано от един Източник и всичко е малката версия на голямата версия. Ето това беше в подсъзнанието ми, като дете, и сега, като пораснал, но вече е съзнателно, защото си изучих подсъзнанието и мога да го обясня съзнателно.