Аз не се изкушавам от Лъскавостта, защото съм бавен в Живота за консумацията на Живота, като костенурка, и докато се съблазня към лъскавото, то е минало и заминало, като мисъл и трепет, и пак продължавам да живея с нищото в атмосферата, и така си оцелявам, като съм сам със себе си, и като не се занимавам с мащабен социален Живот по принцип де, но имам двама приятели с които си общувам, но не с повече, защото в тесен кръг е по-уютно и по-продуктивно, а не като държавата разплута от огромна социалност и всеки разчита на другия и никой нищо не прави.