Адът си заслужава, защото е захар, като усещане. Сладко е да потънеш в емоционални сладострастия, и е яко и блажено да си в тази мъгла. Раят не си заслужава, защото е солено, което те лишава от тази Адова сладост на захар, но ти дава потенциал на логическа и върхова величественост на Интелекта на своя Разум. Едното е Захар в невеличие, и ти е хубаво, а другото е соленост, но открояваща твоя Потенциал на разумна лична Удовлетвореност на Съзнанието. И Адът и Раят са хубави, но вече зависи от лудостта, която ще преживеете, и която ще изберете за своя доживотна лудост, а аз избрах солта, като своя лудост, и заради това така тръгна Световната Съдба от това, което съм избрал за себе си, и заради това, което вие разбирате, когато ме четете.