Благородните Хора щадят другите, като им прокарват гладкост в Живота, без значение дали се осъзнава от конкретния човек в пътя на Живота. Важното е да се предразположат Хората за спасение, а не за погубване, както свръх прекомерният индивидуализъм прави с Хората, че всеки да се спасява, и да бута другия в калта, за да се спаси той, а аз така никога не съм правил, винаги съм си изглаждал чергата, за да е доволно в общи линии, и където няма как да бъде другояче съм се жертвал, ама не съм умрял още, така, че саможертвите не са чак толкова страшно нещо, ами придобиваме усещането и чувството на Мъдростта чрез саможертвите.