При многобройни тестове установих нещо. По принцип при Android телефоните, ARP кеша се помни по MAC/L2 интерфейс на SSID WiFi точката за достъп, а не по MAC/L2 интерфейс на IP/L3 адрес на Gateway рутера, и при Android кеша е интуитивен, и ако вижда един MAC адрес от Gateway WiFi SSID(еднакво име с AP) рутера, но на второстепенният SSID(еднакво име с GW) AP(access point) не го вижда, и му трябва минути, за да си обнови ARP таблицата, за да го види, като ако превключите от WiFi AP към Gateway AP, и обратно към AP, пак няма да го вижда и пак ще му трябва време, за да го види. Това е дизайнерско несъвършенство, защото никой няма време да чака да има комуникация, заради това, че телефонът е несъвършен. LAN интерфейса на рутра си работи само на L2/MAC switching, и не рутира вътрешните IP компютри в L2 Broadcast вътрешната домашна мрежа, защото ако рутираше вътрешната си собствена мрежа, щеше да се компенсира това несъвършенство на Android телефоните. Или компенсация от рутера или фиксация на телефоните, като ARP таблицата да не е разделена на 100 виртуални части от WiFi точките за достъп, а трябва да е от Gateway IP на WiFi мрежата без значение многобройните AP с еднакво име.