То е нормално на човека да му дойде на акъла за светската сладост, и така се става светски човек на глезенията и прищявките и посредствеността и пошлостта, ама това е нормално, но най-силните духом устояват на тази вреда за главата и сърцето, и силните духом си минават тънко през Живота и Вечен Рай за тях, а за другите циклене в отвъдното и живота и пак в отвъдното и живота, и така случайно ако захапят за Духовния Живот. Аз никога не съм бил светски човек, защото никога не съм го намирал за красиво, защото за мен всичко е Красиво(бяло/светло) и Грозно(черно/тъмно), и в младините си винаги си имах едно наум, докато имах колеги и съквартиранти и тиймбилдинги, защото аз съм интроверт и си знам нещата както са си.