Като кротувате до човека виждате по-ясно Живота на човека до вас, и давате по-смислени разговори, а като му шумите и му пълните главата с емоционални тонове на безсмислие, и не му давате да се изкаже, вие не виждате човека до себе си, за да се получи нещо велико, и всичко отива в черната земя, и животът става тегав, защото Човекът не е на висота в своето израстване, и нещата се маркират, като трагедия, и после Животът е гаден, защото Човекът не обича Бога за Сърцето си, и пропилява времето си в пошлост и палавост и лошотия, и всичко е от невежеството на неграмотността в характера на Човека, защото това е видял Човекът и така се е самовъзпитал.