Искам да кажа, че благородността и глобалният поглед към Мира за вашата Глава са по-значими от това да се спъваш в Плътските деградивности от своята слепота за своето благополучие, защото накрая Лошият Умира и се пържи в себе си във вечността от безмирната нечестивост, а Добрият се спасява и ликува(празнува) във вечността с трезвено и свободно съзнание за съществените удоволствия на съществуването, защото съзнанието му не е заето с излишната нечестивост, а е свободно за удоволствията, въпреки, че Адът си мисли, че Сладострастната Емоционална Нечестивост е удоволствието.