https://www.facebook.com/share/p/198GebQx9A/
— „Защо не поливаш дърветата си?“
— „Защото искам да оцелеят в бурята.“
Няколко години живеех до един лекар, който в свободното си време засаждаше дръвчета в градината си.
Всеки ден го виждах през прозореца как сади ново дърво.
Но имаше нещо странно: никога не ги поливаше.
Любопитството ми надделя над срама и една сутрин го попитах:
— „Защо не ги поливаш? Нали ще изсъхнат?“
Той се усмихна и каза нещо, което никога няма да забравя:
— „Ако ги поливам всеки ден, ще растат с очакването някой винаги да ги спасява.
Но ако не го правя, ще бъдат принудени да пуснат корени дълбоко.
Ще им отнеме повече време… но ще станат по-силни.
Няма да зависят от мен. Ще разчитат на себе си.“
Минаха години. Заминах в чужбина, изградих нов живот.
Един ден се върнах и минах покрай стария квартал.
Градината на лекаря вече не беше просто градина.
Беше гора.
Вятърът духаше силно. Онзи студен вятър, който изкоренява дървета.
Видях няколко да падат.
Но не и неговите.
Те не се поклатиха дори.
Стояха там — дълбоки, мълчаливи, непреклонни.
Сякаш бяха родени, за да устояват.
Тази вечер, гледайки спящите си деца, осъзнах всичко.
Да възпитаваш, не значи да ги предпазиш от болката.
Значи да ги подготвиш за бурята.
Не им давай всичко наготово.
Не решавай всеки техен проблем.
Научи ги да пускат корени.
Да намират сила в себе си.
Защото някой ден, когато теб вече няма да те има…
не думите ти ще ги държат изправени,
а дълбочината, която си им дал.
А ти… отглеждаш ли крехки клони или дълбоки корени?
— „Защо не поливаш дърветата си?“
— „Защото искам да оцелеят в бурята.“
Няколко години живеех до един лекар, който в свободното си време засаждаше дръвчета в градината си.
Всеки ден го виждах през прозореца как сади ново дърво.
Но имаше нещо странно: никога не ги поливаше.
Любопитството ми надделя над срама и една сутрин го попитах:
— „Защо не ги поливаш? Нали ще изсъхнат?“
Той се усмихна и каза нещо, което никога няма да забравя:
— „Ако ги поливам всеки ден, ще растат с очакването някой винаги да ги спасява.
Но ако не го правя, ще бъдат принудени да пуснат корени дълбоко.
Ще им отнеме повече време… но ще станат по-силни.
Няма да зависят от мен. Ще разчитат на себе си.“
Минаха години. Заминах в чужбина, изградих нов живот.
Един ден се върнах и минах покрай стария квартал.
Градината на лекаря вече не беше просто градина.
Беше гора.
Вятърът духаше силно. Онзи студен вятър, който изкоренява дървета.
Видях няколко да падат.
Но не и неговите.
Те не се поклатиха дори.
Стояха там — дълбоки, мълчаливи, непреклонни.
Сякаш бяха родени, за да устояват.
Тази вечер, гледайки спящите си деца, осъзнах всичко.
Да възпитаваш, не значи да ги предпазиш от болката.
Значи да ги подготвиш за бурята.
Не им давай всичко наготово.
Не решавай всеки техен проблем.
Научи ги да пускат корени.
Да намират сила в себе си.
Защото някой ден, когато теб вече няма да те има…
не думите ти ще ги държат изправени,
а дълбочината, която си им дал.
А ти… отглеждаш ли крехки клони или дълбоки корени?
https://www.facebook.com/share/p/198GebQx9A/
— „Защо не поливаш дърветата си?“
— „Защото искам да оцелеят в бурята.“
Няколко години живеех до един лекар, който в свободното си време засаждаше дръвчета в градината си.
Всеки ден го виждах през прозореца как сади ново дърво.
Но имаше нещо странно: никога не ги поливаше.
Любопитството ми надделя над срама и една сутрин го попитах:
— „Защо не ги поливаш? Нали ще изсъхнат?“
Той се усмихна и каза нещо, което никога няма да забравя:
— „Ако ги поливам всеки ден, ще растат с очакването някой винаги да ги спасява.
Но ако не го правя, ще бъдат принудени да пуснат корени дълбоко.
Ще им отнеме повече време… но ще станат по-силни.
Няма да зависят от мен. Ще разчитат на себе си.“
Минаха години. Заминах в чужбина, изградих нов живот.
Един ден се върнах и минах покрай стария квартал.
Градината на лекаря вече не беше просто градина.
Беше гора.
Вятърът духаше силно. Онзи студен вятър, който изкоренява дървета.
Видях няколко да падат.
Но не и неговите.
Те не се поклатиха дори.
Стояха там — дълбоки, мълчаливи, непреклонни.
Сякаш бяха родени, за да устояват.
Тази вечер, гледайки спящите си деца, осъзнах всичко.
Да възпитаваш, не значи да ги предпазиш от болката.
Значи да ги подготвиш за бурята.
Не им давай всичко наготово.
Не решавай всеки техен проблем.
Научи ги да пускат корени.
Да намират сила в себе си.
Защото някой ден, когато теб вече няма да те има…
не думите ти ще ги държат изправени,
а дълбочината, която си им дал.
А ти… отглеждаш ли крехки клони или дълбоки корени?
0 Комментарии
0 Поделились
45 Просмотры