Когато беше наближил краят на безотцувия режим за мен, тогава не исках да се раздавам със себе си и със саможертви, защото да спретна нещата да са най-добре, и за последно да се насладя на Живота в златния век, който златен век имах преди отцувия режим да дойде, за да можем да имаме въздух от път, защото тогава пътят се променя, защото всички Адови разуми са с внимание към мен, и заради това в рамките на една година преди моите обладаване и трансформация отказвах всякакви срещи и всякакви събития, защото подъсъзнанието ми ме ръководи цял Живот, защото е опасно и погубването и почерняването са лесни, а оправията и уредията са трудни. Абе правил съм много грешки, ама малки грешки в земното живеене, но грешки срещу Духовното не съм правил, защото така ми е дошло в моя Живот.