Знам, че съм развалина, заради тъмните разумчета в Отвъдното, и те не ме оставят и не мога да дишам, както и хората не са много съзнателни, и те нямат спирка от бясното в живота, и те не дават въздух, и заради това съм се разстроил отвсякъде, и така карам с болки, какво да правиш, като нищо не е по учебник от Извора на Живота. Живея въпреки възможността в себе си за блаженство в Живота, и то това е идеята, да забравя за хубавото в Живота и да отида по дяволите, защото ме искат в Ада, защото човешкият ресурс е най-ценен, а пък аз съм готов Принц на Ада, защото Ангелите вече ме оформиха, като такъв, а тия царе и принцове са най-търсени от Ада, защото са оформен интелектуален ресурс на готово, и така в Живота.