По принцип изпуснах живота на племеницата си и на малкото си братче, защото животът, като те завихри в мъки не пита, и не му пука на живота, че имаш братче и племеница. И заради това не присъствах при никой подрастващ, защото аз тогава бях в златния век от който не се отдалечавах и после страдах от обладаването, и все нямах време, защото съм силен и това ми е дадено. В златния век бях до племеницата си, защото семейството на племеницата ми даде зелена светлина, но не бях до братчето си, защото не беше поискано от семейството на братчето ми, но когато беше поискано не се отдалечих от златния век на моя живот, защото тогава бях зает да живея, защото подсъзнателно знаех, че времето ми изтича и нямах време за братчето си, и знаех какви мъки ме чакат, заради Отвъдното, и тогава дойде Обладаването и мъките започнаха, и нямаше време за братчето, и после прекъснах връзката с племеницата, защото мъките започнаха. Братчето и Племеницата пораснаха и вече нямат нужда от мен. Няма значение, защото има значение тук и сега, и това е общо взето, защото мъки и страдания ще има, и винаги знайте, че никой не е виновен, а Животът те взима и не те оставя, докато не те направи на лайно. Заради това е така. Младите имат картбланш на ментален въздух, и после вече Дяволът ги поема, и ако се спасят, спасят, а ако не се спасят ще усетят мъката от себе си в огледалото на Бога, и това е моята функция. Да им казвам това онова на невежите Духове в Отвъдното, и да умират или да се спасяват с прераждане в някое семейство, което семейство ще го направят нещастно, защото са повредени духове, ама карай да върви.