Поговорих сладки приказки на мама, да не се ядосва от чуждата воля, тъй както висшата мъдрост на Стоицизма казва, чуждата воля не е мое страдание, и с взаимна благост чрез към себе си и към другия да Живеем. Опасно е, защото неосъзнатостта е ужас, която убива, и заради това ме е страх да живея с хора. Искам Мир, и като не го получа се отприщвам, защото тази глава трябва да почива в себе и със себе си, както за мен, така и за нея, но тя не го осъзнава, а не тези глави да са вечно на влакчето на ужасите, поради невидима социална връзка, която ни трови с травми за своя Живот. Вече виждате яркостта между правилния и неправилния Живот, защото се постарах със слово да ви обясня, като Баща към Дечица.