За мен панацеята е уединението с космическата тишина на Бога, защото това е толкова красиво и вдъхновяващо, а тези шумни ламтежи за някакви материални неща, не са ми съществени и красиви поне за моя път, който го чувствам, а просто само, което е нужно за логическата операция за нормален Живот в или извън Светския Свят на Лъскави реклами и предлагания и Лукс(светлина). Виждате ли този скромен човек, как си стои в къщурката, като има само най-важното за текущото си житие, и не се омазва в многоброя на това, което може да има, а си мисли за същественото, като птичките.