Всеки търси някаква панацея за Живота си, но тя не се намира в биологичното и материйното добавяне към вас, като обекти. Тя се намира в менталното(духовното) изясняване на себе си и нещата за себе си и нещата около себе си, като квантово добавяне на кавантовия разум, а не към плътта, която е временна придобивка за изглаждане и развитие на квантовия разум, каквито са Духовете на Хората. Панацеята не е в наркотиците или в пресищането от материалност, а по-скоро всерабирането на Разума, което будно съзнание придобива Мира и Любовта и Мъдростта, които са Панацеята за Живота. Защото едното е кривият път, а другото е правият път, като в житейството на всеки човек се проявява по своему в конкретния времепространствен биологичен и житейски живот. Едното може да доведе до Хаос за Духа от всякакви духовни болести, които идват от пристрастната емоционална любов, която не е трезвена, и така нечестивостта за Духа(подсъзнанието) идва, и така се затрива Извора на Живот за Човека. Не знаем същественото, идва несъщественото, и нямаме база за сравнение и приемаме несъщественото за своя единствена патология на път в Живота. Както казва Ангелчето, внимателно и спокойно, и с търпение, защото не всичко, което идва в Живота ни е същественото за нас, а проблемът е че не знаем, и точно това е проблема - неграмотността в Плътта и Духа.