Представете си динамиката на времето и света, като назъбено колело, както и човекът е назъбено колело. Не всеки момент в действие ще пасне на динамиката и за двете назъбени колела, защото да те боли нещо и да не ти е наред нещо, не е оправия и уредия. Не всеки път трябва да хукваме да действаме, защото не винаги колецата ще съвпаднат така, че да не ни боли. Има ретроградно време, има и градивно време. Божествата най-добре знаят кое при кое време и при кой човек кога трябва да се действа и кога трябва да се кротува. Атеистите викат, действай, за да си добре, да но в моментните условия не всяко време е за действие, защото може да стане и по-лошо, а като цял живот прекараме времето си в оправия в кавички, ние ставаме противни Сърца(духове), заради болката, ние ставаме изгубени души, заради собственото си атеистично невежество, ние ставаме тъмни духове, заради липсата на Бога и Мъдростта(науката на живота) в нас. Всичко съществува, всичко е вътре в нас, не търсете нищо извън вас. Мъдрите Хора са го казали.