Космическата тишина е коренът на Еволюцията, а Планетарният шум е листата на еволюцията. Едното без другото не може, както Дървото без Корен и Листа не може, защото през Зимата падат листата и коренът го държи, а през Лятото се храни от листата и това го държи. В Тишината има подреденост, която подреденост дава път, а когато има шум, това са препядствията и неуспехите, от които получаваш изводи и поуки и сполуки, и после пак тишина за обработка на материала, и после пак движение от шум за усвояване на новото, и после пак тишина и после пак шум, и така еволюцията е реалност, защото Бялото и Черното са в Една Космопланетарна Вселена.