Ако вървите по течението на реката, тоест по природните изблици на Човешката Плът, ще стигнете до дестинацията(смъртта), тоест до езерото със застоялата вода, която се е образувала, като блато. Облагородяването на Човешката Природа не става от само себе си, то става с доза от Съзнанието на разумността, което Съзнание е дадено от Божествената Природа, като усещане за всичко, което познаваме, като Светлина и Радост в Живота без принудителни действия, а обратното е като преходно и мимолетно усещане за сладка страст, която страст трябва да храним постоянно с неестествените движения в Живота си. Едното се бърка с другото, но с Облагородената Човешка Природа всичко ще се изясни и всичко ще ни стане леко и приятно, защото ще го разбираме напълно, и няма да ни тежи, защото истината ще ни направи свободни, а обратното е в окови и агонии, заради това, че Съзнанието на Разумността е било по-слабо от Човешката Плът(природа).