Като дете Педагозите и Шефовете на Организацията в която Живеех, си милиха, че ще се разглезя и ще стана лайно на дъжд, заради това, че исках да бъда до майка си, която ме прегръщаше, когато и правих сандвичи и кафе, което е правилното възпитание между Човек и Човек. Не станах Лайно на Дъжд, защото моят Дух е с Убеждения, които другите нямаха, тъй като аз в минал Живот пак съм бил с Небесния Отец, и Духът ми е записал Съвършените Откровения от преди до сега, заради това бях такъв порядъчен и емоционално ненуждаещ се от Хората, като Самосъвършено Подсъзнание, но Шефа и Педагозите не могат да ми влязат в Главата, и си мислиха, че съм поредното дете лайно, както стават децата днес, които се наричат от медиите Локали, тоест Безбожници. Аз нямах нужда от приказки, като дете, защото си бях в мир със себе си, защото в мене си беше заложено всичко от което имах нужда в детството, а не да ме протъркват всякакви Хора, които си мислят, че съм поредното Човешко Лайно.