Доброто говори за отвъдното, а злото говори за материализираното. Доброто е логика, а злото е емоция. Бялото е консервативно спрямо човешкото поведение за приемственост в обществото и проповядва само и единствено текущо установените правила и норми от църквата. Черното е либерално и включва всичко останало извън църквата. Хората решават как да живеят и какво да правят със собствения си живот, защото доброто е преди всичко пасивно и даващо избори на човешката воля. Доброто не е физическо насилие, но е психическа строгост срещу пропадане на човешкия морал и установен обществен ред. Доброто е състрадание към нуждаещите се за нормален живот и полагащо се щастие.