Аз така правя, като нещо куца по принцип в Живота, гледам визията, която не куца, и вече си мисля, че ще стане, и после си мисля за Идеала, че всичко е закрепено в Доброта и Добродетел, и ми става по-леко, защото неудобството е временно и преходно, защото ще дойде пък друго, и така се спасявам от Мизерията, като се повдигам Ментално, и така в Живота, и лека полека Живота си отлита без Трагедии за Ума и Сърцето ми, а пък каквито трусове има, аз ги гладя със Психологически и Логически Обяснения. А пък, ако има Буря, аз се свивам във времепространството, тя отминава, и поглеждам назад и си викам, тази буря май е била безгрешна за мен и аз грешен за нея, че не ме е опарила, или май обратното.