Забелязал съм, че когато даваш свобода на Човека, той вижда, че има пространство, става му хубаво, и като психическа реакция се сеща за етичността и се обостря морално, защото му е хубаво от свободата, и нещата потръгват лека полека, а когато го ограничаваш Човека, той вижда, че няма ментално пространство, става му гадно, и психически започва да се бори за това, което му се забранява, и кой знае какви глупости се случват по този тъмен път между Хората, когато няма Психически Комфорт, тъй като Човекът си има невидими и видими нужди, и хората, като се образоват, вече ще знаят, че да си Психолог не е зле за Живота.