По принцип за своето си лично израстване, което не е егоизъм, а Личностно Израстване, предпочитам да подходя с Обич към нещата, заради личното израстване, което не е егоизъм, но като гледам Хората да страдат се изнервям, защото си представям, че съм аз на тяхно място, и си представям как се увреждам, поради дългосрочно неестествено състояние на Ума и Съзнанието, и това ми е драмата, която е Духовната Драма. Човек, който Обича или не Обича, той си е той, а не някой друг. Някой друг е този, който харесва да си се представя във всякакви образи, като хоби, но според мен Обичта и Любовта са Милост и Нежност и Милостиня и Благородство без значение образа на Човека, но мисля, че Обичта, като усещане е като нежен меланж за Ума и Сърцето, докато горделивата Обич, тя е острата и червената Обич, и от нея боли, защото тази Обич носи Болката и Саботажа от Несъзнателност и Ограниченост в Плътското Мислене в Живота. Аз само да си кажа да знаете общо взето за всичко, като консумация на Живота.