Анализирам просто и търся решения, но мисля, че решението е Богът за нашите човешки животи. Аз се уморих от контакт с емоционалните реакции на Хората, и спрях да започвам каквито и да било разговори с когото и да било, за да намаля този мор и това затъпяване на главата ми. Не искам никой, искам да съм сам, докато не се Освежа в Живота си, и да се лекувам от подуването на главата от Плътски Мисления и всички Човешки Нюанси на Тъмнина и Емоционална Несамообладаност към Гняв, който Гняв прави Хората слепи и Мозъкът им образно става малък. Страданието на Хората ограничава погледа на Хората към Цялата Всеобща Вселенска Картина на Сътворението и Съществуването и Живота, защото е важно с какво ни е зает умът. Искам да ги обичам, но те автоматично са се пренагласили за мен, тъй като не могат да влязат в главата ми, и са си нагласили истините на своите си мнения за мен без да могат да влязат в главата ми, за да знаят истините, и явно не искат да ги обичам, защото Човекът без Бога прихваща Тъмнина в Характера си. И така в Живота на Черно и Бяло, което си е така, защото Резултатите(плодовете) на Хората са такива, според Чистотата(духовното/успокояващото) и Мръсотията(плътското/гнева) на Характера им. Човек е както се оцапа и с каквото се оцапа, и така от настояще до бъдеще, което бъдеще става настояще, и аз заради това казвам, че е опасно, защото Човекът може да се погуби, заради ушите и очите и устата, и така Хората правят травми на Хората, и заради това Хората казват на Божието Царство Утопия.