Ще ви кажа два случая на Човешко Деяние, което прави негладък, а омразен Животът. Нали ви казвам, че на мода е да си правим Мизерии и Лошотии, и заради това сме на това страдалческо и простолюдно дередже, като Общество и Народ, защото сме подивели без Бога. Има едно дървено трупче за входната врата на блока, което стои до входната врата на блока, за да я държим вратата отворена, когато се налага за някакви дейности, защото вратата е с механична тяга, за да се затваря вратата сама, и всеки път някой антиблагородник го краде това трупче, а това дървено трупче си е в служба на нужното място, и за какво въобще хората правят тези гадни работи, като така Животът върви все по-мъчно и по-мъчно, и после ааааа ууууууу оооооо, гаден е Животът. Има оставена бележка на входа, върнете ми очилата към еди си кой си апартамент. Представяте ли си що за негладък Живот си причиняваме взаимно. Трябва да ни е лошо, и сигурно само така Хората ще са Щастливи, но това е Парадоксът на Човека в неговата Емоционална и Грешна Природа срещу гладкото протичане на Живота. Не се обичаме, като себеподобни същества, защото, когато го няма Изворът на Живота за главите на Хората, логично е да бъде заменен този Извор с Извора на Смъртта. И после защо съм бил Антисоциален. Защото искам да ми е Хубаво на Главата, а не да се занимавам с Глупости, които ме затриват в Глупости и така в един порочен кръг на Страдание и после Деменция, и аз вече да не знам Човек ли съм или какво съм от забвение на Несъществените Плътски Болки в Живота, които ние Хората си причиняваме, като затрити и изгубени души.