По принцип аз прощавам по подразбиране, защото знам, че е по-важно Животът да минава както подобава. По естество на Разума, той си прощава, като вече е друго в Главата му, като един вид страница, която е затворена. В Главата ми минават много съществени неща, и искам да се себеизразя и да споделя, защото и аз съм социално Животно, но знам какво искам от Живота за себе си, като контакт със Нещата и Хората от Живота, защото не е важно къде сме стигнали в Живота, а как сме преминали през Живота, за да израснем или обратното, защото настоящето ни изгражда с това, което преживяваме, а не бъдещето, като някаква имагинарна дестинация, защото ако преживяваш Черни Работи, черен ще станеш в Сърцето, и обратното. Животът е Суров, и на мен ми става гадно, като казвам тези неща, но заради това нека го изпечем, до колкото е възможно де. :)