Поне за мене в моите открития в Живота, няма по-хубаво от това да си на повърхността на Живота, за да не се удавиш от тежест и да те огрява Слънцето в лекота на твоя Живот. Като Хората не затвърждават доброто помежду си, потъват в дълбокото и се давят, и всичко това е заради слепота за божественото усещане, което не са го опознали, и така се образува Мъката в Живота на закоравяло Сърце и мазнотия в Главата, и всичко ти идва по импулс да го караш през просото прескачайки менталните мъки, защото Човекът по Божествена му черта иска Светлина и Доборота, и като не я получава, го кара ей така колкото да минава там без да го усеща.