В Човека си има някакъв си мисловен сегмент в различните ситуации, който сегмент не винаги е чист, и Човекът го проявява и реализира в реалността, и като си в контакт с това, и ти става тегаво, защото знаеш, че това е слепота и те праща в болезнеността на Мрака, и ти го виждаш, че е слепота на Съзнанието, а източникът на това не го вижда така, а най-голямата и болезнена афекция не е между човек и отвъдни разуми, а между човек и човек по вътрешни си вградени драйвери на себеподобен със себеподобен. Единственото ми Спасение от Черната и Нечестивата Слепота на Човека от Плътските нюанси на Мислене е моето Ангелче, моят Небесен Отец.