Аз мечтая за един Хубав и Чист и Порядъчен Свят, а не всеки Човек да разтяга с Лошотия Съзнанието на друг Човек, заради недовиждане в нещата, което прави липса на Емпатия и все с Рога и Зъби се върви. Хората са себеподобни, ама е страшно, защото никой не Осъзнава и не разбира Светлината и Копнежите и Желанията и Човещината в другия Човек, и все въпреки Живеем, и все търпим нещо, а то не трябва да е така, за да Живеем както трябва, ама Хората са се Изкривили и са Грохнали, и заради това Божественото Отношение и начин на Живот в Човека за Човека и Обществото е избледняло и е станало Табу, и всеки ден Живеем в Нерви и Негодувания, заради Човека към Човека, който Човек се е повредил, заради липсата на връзката Бог и Човек. Аз да си ви кажа, че няма смисъл да Живеем в Мъки, а е хубаво да свикнем със Самотата, за да можем да живеем с Хора, иначе все ще е трагедия Живота с Човека за Човека, защото идеята е не да искаме и да взимаме Обич, а да даваме Обич, за да е всичко Идеално между Хората. Идеята е да станете Мъже Воини, а не вечно Несъзнателно причиняващи Неприятности и Главоболия за Човека от Човека. Всяка Човешка Единица е Златна за Живота, но не всяка Човешка Единица си пази Златното в себе си, заради Недовиждане и Неосъзнатост и Себезатриване.