Пътят на Живота по принцип не е някаква Дестинация в Живота, която Дестинация, за да я достигнем трябва да се почупим, и вече да сме Щастливи. Не такъв е Пътят на Живота. Пътят е това, което преживяваме, а не някаква точка в Бъдещето. Логично погледнато, ако трупаме Лошотия в Главата си, като запомнени моменти в нашия Живот, ние се амортизираме и светлината в нас умира, и обратното, ако трупаме хубави моменти, като спомени, ние ставаме все по-будни и светлината в нас не умира. Това е Пътят, а не Атеистичното потрошване на Човека, за да е Щастлив Човека, защото ако е вече повреден Човекът, където, и в която и точка да стигне в Живота си, той вече няма да е Щастлив. Мислете Мъдро и Мащабно, за да Оцелеете, а не да се превърнете в Нервна Топка, от която сте станали Зверове(666), защото Звярът не е Щастлив, и единственото му лекарство е краткотрайните плътски усещания и смехът.