Човекът, като си се поврежда плавно и постепенно, това е Амортизация на Човека, и Човекът, като се амортизира, все по-малко желание има да проявява скучните Човещина и Емпатия и стил на Живот за Лично Светло Удовлетворение от себе си, и Човекът става така лекичко неприятен, и като се затрие Човека в Системата, той е нещастен, и другите също, и всеки си върви с болките, я разбран я не, и все Еххх, Аххх, и Човещината в Системата на Хората Изчезва, заради Неправилен Ментален(духовен) Живот за самия си Човек, който да се опазва Жив в Главата за Истинските Усещания и Чувства, и Човекът като свикне с Несгодата за себе си, той губи Визия за своя Безболезнен и Градивен Живот, и се затрива Ментално. И после, той вече няма качествата да устоява на Бурите в Живота и да запазва ценното в Живота, като Приятелство, общ път и мениджмънт на своята Реалност за своя Живот, и после все по-трудно става да Просветлиш Човека, защото колкото повече се отдалечава Човекът от Божията Светлина за Човека, Човекът толкова повече Мрази Бога, и всичко отива по дяволите. Моята идея е да спреме Деградация в Системата и за Системата чрез Будна Съзнателност за Нашето Ментално Благо, като Хора. Да обичаме Съзнанието си, което е създадено да бъде Творец на своя Живот, и всичко да е Хубаво, а не е създадено Съзнанието да деградира и да се Мъчи от себе си.