Едно време е било физически сурово, а сега е психически сурово, като има и случаи на физическа суровост, но по-малко в съвремието при светлите Цивилизации. Гордите Византийци са искали да научат враговете си, че как смеят да ги нападат, като те са Центърът на Духовността, и заради това са ослепили армията на Цар Самуил, но от гордост са рухнали и са се трансформирали в друга Държава с друго име. В Плодовете на Духа няма гордост, а има радост, но понякога двете се бъркат, защото гордостта е радостта на порасналия без усещането за детето в себе си, което го проваля, защото не е с усещането на и към невинност в себе си, а пък радостта е без тежести(с Бога) на малък или възрастен индивид. 🙂✌️☀️🌙