То без Мир не е хубаво, за да си усъвършенстваш Живота. Удря ме Злото и аз съм грохнал и пиша груби работи, защото не съм аз, а страданието, и после се възстановявам и съм почти, като нов, само, че заради белега, но добре, че гневът на Светия Дух върху мен затихна и сега ми дава по-благоприятни сънища, и вече не са такива кошмари. Просто е опасно да живееш с хора, които залитат в щуротии, заради липса на рамката на Живота. Хубаво е хората да са стабилни и адекватни и съществени и мъжествени, а не толкова грозни и разплути и противоестетични, защото и аз, като човек не искам злото в човека да е в допир с мен.