Разхлабеният и разплутият и разюзденият и несамообладаният и диво емоционалният Човек не може да запазва Приятелства, защото той вече е станал Чудовище, и този Човек най-много да ви бъде Тревога и Неспокойствие за вашия Живот, като трънчета на Мъка. Така се е получило в Съвремието, и точно заради това Хората не могат да търпят Болката на Изкушението пред Грехопадението, и масово се прецакват Приятелства, заради Егоизма на Плътството, и за какво говорим, за какъв Живот Говорим щом уж Живеем, а всъщност Умираме, докато Живеем. Заради това Бога си е позволявал да изтребва Хората, които вече не са Хора, чрез Потоп и Астероид. На Бога не му трябват Зомбита и Чудовища, а Съзнания, които да движат Посоката и Пътя в Живота на Вселенското Времепространство, а Чудовищата са толкова ограничени, че играят ролята на Проблем за Биологичния Практически Живот, който Живот е даден от Извора на Живота, а не от Извора на Смъртта, който Извор на Смъртта превръща Хората в Дяволски Чудовища. Изворът на Живота е Първоначалният и Роден Фактор на Вселената, а Изворът на Смъртта се е появил след това от неправилен Живот на Земята.